Българското общество е категорично против отглеждането на животни с цел добив на ценни кожи, като близо две трети подкрепят въвеждането на забрана за съществуването на ферми за норки и други животни, от които се добива кожа с косъм.

Това сочат данни от представително социологическо проучване, проведено през месец юни от Институт за социални изследвания и маркетинг (МБМД) по поръчкана Фондация „Четири лапи“.

Обществото ни също така е на мнение, че икономическото значение на този бизнес е слабо, а три четвърти от анкетираните са категорични, че отглеждането и умъртвяването на животни за ценни кожи не е оправдано, тъй като води до ненужно страдание на животните и има неблагоприятни последици за околната среда.

Макар добивът на ценни кожи да е нова за страната ни индустрия, вече 35 % от българите заявяват, че знаят за съществуването му, а 7.6 % са запознати дори в детайли как се отглеждат животните във фермите. 

По-голямата част от сънародниците ни (51 %) са изцяло или частично съгласни, че кожата с косъм може да съдържа вредни химикали, които са опасни за здравето. Подобни данни наскоро изнесе немският институт Бремер Умвелтинститут.

Близо три четвърти, или 71.3 % смятат, че бизнесът не допринася за българската икономика, а едва 21.1 % са на мнение, че добивът на ценни кожи трябва да се развива у нас. В същото време 70% смятат, че този отрасъл има значение единствено за една малка част от населението. 

Трима от всеки четирима от запитаните са съгласни, че отглеждането и умъртвяването на животни единствено заради кожата им е неоправдано тъй като това е жестоко, неетично и неприемливо (53 %) или заради вредните последици за хората, природата и околната среда (22 %).

Едва 13 % намират за оправдано отглеждането на животни за добив на ценни кожи, тъй като отрасълът е от стопанско значение за страната. 

Внушителните 65.6 % от българите са напълно или в по-голяма степен съгласни, че трябва да бъде въведена забрана за отглеждането и умъртвяването на животни само заради кожата им.

Това е в съответствие с подобни тенденции в редица европейски държави, като Австрия, Великобритания, Хърватска и други, където подобни забрани вече са налице.

През 2016 г. и четвъртият най-голям производител на кожи от норки, Нидерландия, въведе забрана за индустриалното отглеждане на този вид, която влиза в сила от 2024 г.

 Едва 23 % от участниците в проучването са изцяло или в значителна степен несъгласни с въвеждането на такава забрана, но и сред тази група 88.3 % считат, че забраната е по-добре да бъде заменена с по-строги правила за дейността на фермите за добив на ценни кожи, които да гарантират по-хуманно отношение към животните и по-добро опазване на околната среда.

Резултатите от проучването бяха представени днес на среща между представители на „Четири лапи“ и други неправителствени организации с посланика на Кралство Дания у нас Сьорен Якобсен. Днешната среща беше в отговор на предишна подобна среща, организирана от посланика, на която датски представители на бранша за добив на кожа с косъм са лобирали пред българското правителство за създаване на условия за развитието на този бизнес в България. 

През последните няколко години в България бяха открити три ферми за норки, като в момента функционират две от тях с общ капацитет около 130 000 животни. Най-голяма е тази в старозагорското село Маджерито, която нашумя през 2015 г. след медийни публикации относно плановете там да се отглеждат до 400 000 норки, които ще бъдат умъртвявани в газови камери.

Макар българското законодателство да забранява отглеждането на вида севеноамериканска норка, фермите получиха лиценз от Българска агенция по безопасност на храните. 

През пролетта на тази година стартира гражданска инициатива за забрана на добива на ценни кожи у нас, като само в рамките на три месеца в големите градове на страната бяха събрани над 50 000 подписа, които впоследствие бяха внесени в Народно събрание. 

Фондация „Четири лапи“ ще продължи да настоява за въвеждане на пълна забрана за отглеждане на животни за добив на ценни кожи, за закриване на съществуващите в момента ферми и за търсене на отговорност на служителите на Българска агенция по безопасност на храните, които са допуснали лицензирането на тези ферми в нарушение на съществуващите законови разпоредби.