Милиони диви животни като норки, лисици и миещи мечки се развъждат и отглеждат в ужасни условия с едничката цел да бъдат убити и използвани заради ценната си кожа. Натъпкани в тесни клетки в стотиците ферми по света, тези животни живеят в непрекъснат стрес.  
 
Повечето „пухкави” животни са единаци по природа и обикалят огромни територии. Отглеждането в тесни клетки е изключително неприятно за тях. Те имат същите инстинкти като своите събратя в природата, но нямат възможност да се държат, както биха се държали в естествената си среда. Те не могат да се катерят, да копаят, да ловуват или да плуват, но страданията им далеч не спират дотук. 

Няма нищо етично в твърдението "има малко кожа" - наличието, независимо от количеството, е сигурен знак за страдание на животни. Кожената яка на някое модерно зимно яке или малкия пухкав пискюл на елегантна зимна шапка може да причини огромно страдание, защото буквално някое животно е умряло заради тях! Тенденцията в модата в последните години се отдалечава от изцяло кожените палта, но големите количества кожени яки, орнаменти и други „пухкави” аксесоари, направени от миещи мечки, лисици и норки, продължават да присъстват в колекциите на стотици модни марки. Те също предизвикват огромна жестокост.

Над 85 процента от световната търговия с кожа е от развъдници, в които животните се принуждават да живеят в условия, различни от естествените им такива. Дори кожата да не идва от ферми в Скандинавия, Китай, Холандия или други страни, а да е от лов – „дрането” на кожата е свързано с огромни страдания за животните. Тези продукти нямат нищо общо с модата.

Дори напълно несъобразените изисквания за ферми за кожа в Европа редовно не се спазват от производителите. Това беше доказано с проучване, направено в Дания, Швеция и Финландия. Често се документират нарушения на Закона за защита на животните по отношение на условията за живот, а освен това се наблюдават и поведенчески проблеми, наранявания и дори смърт сред животните.

Клетките се вдигат в дълги редици на около половин метър от земята. Изпражненията и урината падат през мрежата отдолу, за да се пази козината им чиста. Тези животни имат много чувствително обоняние и прекарват живота си, подложени на непоносима смрад. Чувствителните им лапички често се нараняват в резултат от мрежестия под на клетките. Освен решетките, в тези клетки няма други конструкции и животните нямат възможност да се държат, както биха се държали в естествената си среда. .  
 
В резултат, много от тях демонстрират сериозни нарушения в поведението, включително канибализъм и самонараняване. След месеци на вегетиране в клетките, животните биват убити чрез обгазяване, електрически шок или отровни инжекции в процеса на тъй нареченото „дране на кожата”. 

Естествената кожа често не се отбелязва на етикетите и потребителите се подвеждат от грешната информация. Ако се съмнявате, трябва да направите разликата между „естествена и изкуствена кожа” сами. Дори видът кожа да е отбелязан на етикета, географският му произход липсва, както и условията, в които животните са били отглеждани. От ноември 2014 г. всички кожени изделия трябва да съдържат тази информация на етикета си, но по-важната информация за техния произход и условията на отглеждане на животните ще продължат да липсват.  

В тъй наречените „показни ферми” условията, в които се отглеждат животните, не са по-различни от тези в традиционните ферми за кожа. Дори етикетът, разработен от индустрията, „Гарантиран произход”, единствено легитимира минималните условия за отглеждане на животни във ферми. 

Кожната индустрия рекламира продуктите си като „природосъобразни” и „изцяло естествени”. Това е много далеч от истината. Дори отглеждането на животните във ферми за кожа е свързано с вреди за околната среда, като замърсяване на близките водоеми. Освен това производството на кожа използва огромни количества химикали и енергия.

Не оставайте безразлични към страданието на животните!

Прочетете проучването на обществените нагласи относно добива на кожа с естествен косъм в Бългавия: