РАМКА ЗА ОЦЕНКА НА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ
Позиция на ЧЕТИРИ ЛАПИ при оценяване работата за хуманно отношение към животните.
Хуманното отношение към животните - тяхното благосъстояние е индивидуално и субективно възприятие1. То е комбинация от всички усещания и състояния на ума и организма на даден индивид в даден момент. Обобщава разбирането на всички ключови сфери в живота на едно животно, а именно: качеството на неговото хранене, условията на физическата среда, в която живее, здравословното му състояние и неговото поведение в рамките на физическия му и социален контекст.
Всички тези фактори могат да варират във времето, което би могло да доведе до цялостна промяна в състоянието на едно животно от добро или към лошо. Следователно, редовното наблюдение е от съществено значение за доброто управление на защитата на животните и тяхното благосъстояние. Основната цел е да се постигне цялостно добро качество на живот, т.е. да се създаде благоприятен баланс, като негативните преживявания се сведат до минимум, а едновременно с това и да се даде възможност на животните да имат и положителни преживявания.
ЧЕТИРИ ЛАПИ се ангажира да адаптира работата си според последните научни изследвания. Ето защо се позоваваме на „Моделът на петте области“, създаден от проф. Емеритус Дейвид Мелор и допълнително адаптиран от ЧЕТИРИ ЛАПИ като инструмент за измерване и оценяване на хуманното отношение към животните.
От 90-те години насам науката е напреднала значително като е подобрила и познанията ни за хуманното отношение към животните. Сега знаем много повече за преживяванията, които животните могат да имат, както позитивни, така и негативни, и как те влияят върху тяхното благосъстояние. Тези знания доведоха до създаването на нови похвати, които позволяват задълбочена оценка на състоянието на животните. Процесът на оценяване е редовна задача от управлението на хуманното отношение и е насочена основно към реално подобряване на грижата за животните.
Позовавайки се на добре познатите "Пет свободи”2, първоначалните опити за подобряване на отношението към животните са били насочени основно върху превенцията на негативни преживявания (на пр.: глад, жажда, страх, болка). Въпреки всички усилия обаче сме наясно, че тези негативни преживявания никога не могат да бъдат изцяло елиминирани за животните. Това е така, защото са им необходими, за да ги поддържат живи, като стимулират техните инстинкти. Например, карат ги да пият вода, да ядат храна, да се предпазват от наранявания и да бъдат в безопасност. Освен това, вече също сме наясно, че животните могат да изпитват положителни емоции в следствие на преживявания (напр. имат предпочитани вкусове, докато се хранят, изпитват физически комфорт, приятно общуване помежду си, вълнуват се, стават игриви и т.н.), които подобряват качеството им на живот.
Понастоящем концепцията за “Петте свободи” вече не е подходящ инструмент за оценка на хуманното отношение към животните, поради някои ключови причини. Първо, тя не се отнася конкретно за положителния опит, който животните могат да добиват. Второ, тя пренебрегва ролята на някои негативни преживявания за стимулиране на природните инстинкти, които поддържат животните живи. Трето, концепцията се отнася само до малка част от умствените преживявания, които животните могат да имат. Следователно, е необходима алтернатива за създаване на оценка.
Моделът на петте области (The Five Domains Model1,3)е модерен инструмент, който ръководи държавите в създаването на систематични и задълбочени оценки на хуманно отношение към животните. Моделът най-общо представя разбирането, че умствените преживявания, били те негативни или позитивни, са отражение на вътрешното състояние на животното (напр. дехидратация, която води до жажда; някакво нараняване, причиняващо болка) или обстоятелства на външната среда (напр. появила се заплаха от атака, водеща до страх; намиране на партньор в размножителен период, което води до удоволствията от обвързването). Обобщено Моделът се фокусира върху идентифицирането на вътрешните и външните влияния, които пораждат умствени преживявания. Сумата от всички тези преживявания представлява благосъстоянието на животното в даден момент.
Следователно, нашата цел е да запазим негативните преживявания възможно най-леки и възможно най-малко и да дадем възможност на животните да имат и положителни преживявания, което да доведе до постигане на цялостен положителен баланс по отношение на качеството на живот.
На таблицата по-долу, адаптирана от двата източника (Mellor 20164 и Mellor et al. 20205), подробно са представени пет “общи цели на благосъстоянието”, подкрепени във всеки случай от няколко фокусиращи “под-цели”. Описаното в таблицата е насочено към осигуряване на методи за изпълнение на тези цели. По този начин, от една страна, се стремим практически да сведем до минимум появата на негативни вътрешни състояния и външни въздействия, като от друга страна, поставяме силен акцент върху създаването на положителни преживявания.
| Общи цели за благосъстоянието | Фокусиране върху конкретни под-цели | Начини за постигане |
| Пълноценно хранене | Да се сведат до минимум жаждата и глада и да позволите на храненето да бъде приятно изживяване. | Чрез осигуряване на постоянен достъп до прясна вода и подходяща за вида диета за поддържане на пълноценно здраве и бодрост[a]. |
| Подходяща среда за живот | Да се сведе до минимум дискомфорта и излагането на неблагоприятни условия в средата на живот и да се насърчи физическия комфорт. | Чрез осигуряване на достъп до пространство на открито, както и подходящ подслон срещу неблагоприятни атмосферни условия [b]и/или среда за живот с различни функционални зони[c], зони за игра или отдих, както и достатъчно чист въздух. |
| Добро здраве | Да се намали болката[d], болестите и дискомфорта и да се стимулира повишаване на енергията, силата, здравината и хармоничната физическа активност. | Чрез превенция или бързо диагностициране и лечение на заболявания и наранявания; освен това, чрез стимулиране на правилно движение и мускулен тонус, естествената стойка на тялото, кардио-респираторната система и процесите в храносмилателната система. |
| Нормално поведение и взаимоотношения | Да се сведат до минимум заплахите и наложените ограничения върху поведението и движението и да се насърчава ангажираността чрез поощрителни методи. | Чрез осигуряване на достатъчно пространство за живот и подходяща за вида компания[e], както и интеракция с хора, адаптирана към индивидуалните нужди и подходящи условия[f] ,за да се провокира поведение, специфично за дадения вид. |
| Позитивни преживявания | Да провокираме преживяването на различни форми на комфорт, удоволствие, интерес, увереност и чувство за контрол. | Чрез осигуряване на безопасни и подходящи за видовете условия на живот, възможност за интеракция с хора и създаване на позитивни преживявания. |
Основните цели за благосъстоянието на животните (The General Welfare Aims) са на практика превод или адаптация на Модела на петте области: 1) ‘Пълноценно хранене’, 2) ‘Среда на живот’, 3) ‘Здраве’, 4) ‘Поведение и взаимоотношения’ и 5) ‘Състояние на ума’. Ефектите, произтичащи от първите три функционални области (цели), предизвикват у животните поведение, насочено към възстановяване на вътрешната стабилност и се наричат „критични за оцеляването ефекти“. Четвъртата област (цел) е свързана със съзнателните действия, които животните извършват, за да постигнат дадена цел, по отношение на околната среда, или интеракции с другите животни и хората5, като поражда “ефекти свързани със ситуацията”. Съвкупността от ефекти, получени от първите четири цели, прибавени към петата цел, представляват субективното възприятие за благосъстояние на дадено животно.
За да се направи цялостна оценка на благосъстоянието на едно животно, живеещо под опеката на човек, е важно да се оцени цялостното въздействие на човешкото присъствие върху него. Отглеждането, обучението, медицинското лечение и грижите са все ситуации, при които взаимодействието между хората и животните може да доведе и до положителни и до негативни преживявания. Накъде ще се наклонят везните зависи от много фактори - предишен контакт с хора, наличие на заплашителни обстоятелства, причиняване на преднамерена или неволна вреда, ниво на обвързване с конкретни хора, предоставяне или отказ на достъп до храна, участие в общи дейности от приятен или неприятен характер и др. Ето защо изготвянето на подобна оценка е сложно и понякога субективно.
Схемата по-долу представя основите на модела (Five Domains Model) в неговата подобрена версия от 2020г.5 като описва как на практика благосъстоянието на дадено животно съответства на субективното състояние на ума (петата основна цел). Или иначе казано, хуманното отношение е резултат от ефектите, постигнати чрез първите четири под-цели, за подобряване на качеството на живот.
Източник
2. Farm Animal Welfare Council. Second report on priorities for research and development in farm animal welfare. FAWC, Ministry of Agriculture, Fisheries and Food, Tolworth (Now DEFRA, London). 1993.
3. Mellor DJ. Operational details of the five domains model and its key applications to the assessment and management of animal welfare. Animals. 2017;7(8). doi:10.3390/ani7080060
4. Mellor DJ. Moving beyond the “Five freedoms” by Updating the “Five Provisions” and Introducing Aligned “Animal Welfare Aims.” Animals. 2016;6(10). doi:10.3390/ani6100059
5. Mellor DJ, Beausoleil NJ, Littlewood KE, McLean AN, McGreevy PD, Jones B, Wilkins C. The 2020 Five Domains Model: Including Human–Animal Interactions in Assessments of Animal Welfare. Animals. 2020;10(10):1870. doi:10.3390/ani10101870
a) E.g. cattle, sheep and goats having access to pasture where fibre-rich feed is available, offering a variety of textures, tastes and smells.
b) And/or because housing is not necessary, e.g. if, at pasture, appropriate natural/artificial shelter is provided. Care must be taken to ensure the management applied is directed towards the corresponding welfare aim.
c) Care should be taken to provide species-appropriate functional areas. Some animal species (e.g. waterfowl, buffalo), in addition to drinking, need access to water for other purposes.
d) E.g. as a result of mutilations.
e) E.g. enabling shared pleasurable activities such as grooming and playing.
f) E.g. enrichment.