Почти всеки популярен идиом носи и доза истина в себе си. В миналото хората често са оприличавали различни неща от заобикалящия ги свят с животните от селскостопанството с цел да обяснят ситуация, да направят забележка или да говорят за характера на някого. Макар животът сега да изглежда различно, крилатите фрази и до ден днешен се използват и са популярни. Ето и няколко идиома за животни, зад които се крие различна степен на достоверност: 

Този идиом вероятно произлиза от стара английска поговорка. Въпреки че броят на животите варира в различните култури.¹ Вероятно това е препратка към котките, които привидно винаги излизат невредими от опасни ситуации и очевидно са способни да се приземяват на крака, независимо от ситуацията.

Макар да е вярно, че котките притежават рефлекс, наречен "рефлекс на изправяне", който им позволява да се обърнат на правилната страна по време на падане, това не винаги се получава. Освен това безопасното приземяване не е възможно от голяма височина. Все пак този рефлекс е доста уникален и дълго време е оставял хората в недоумение. Едва от края на XIX в. разбираме как котките могат да го правят: Чрез вестибуларния апарат в ухото на котката тя може бързо да определи коя е посоката нагоре. Много гъвкавият гръбначен стълб и липсата на ключица позволяват на котките бързо да се завъртят във въздуха и да се приземят на четири крака. ²

Хората, които бихме могли да наречем самотни вълци, изглежда процъфтяват в самота, предимно работят и прекарват времето си сами. Въпреки че да наречеш някого самотен вълк не е задължително да има отрицателен оттенък, определено може да има известно подозрение към "самотните вълци". ³

"Самотни вълци" съществуват и в природата. Те са откъснати от стадото и не притежават нито партньори, нито територия. Поведението им се различава от поведението на вълците, които са част от глутница, като най-голямата разлика е, че те рядко маркират с миризма, още по-малко на места, маркирани от други териториални двойки или глутници. Затова може да се каже, че тези вълци наистина избягват други вълци и територии.⁴ Въпреки това, преобладаващата част от вълците водят много социален начин на живот в семейни глутници. 

Преподаването на ново умение или поведение на по-възрастен човек, който често е твърдо убеден в своите порядки, може да бъде трудно.⁵ Този труден и често разочароващ процес може да се опише като обучение на старо куче на нови трикове.  

Този идиом е възникнал през XVI в., а най-старото писмено свидетелство за него е в книгата на Джон Фицхерберт "The boke of husbandry" (1534 г.). Въпреки че звучи правдоподобно, този идиом не се основава на истински факт. Всъщност кучетата могат да се учат на нови трикове до дълбока старост. Когато учите на трикове по-възрастни кучета, най-важно е да имате предвид физическите способности (слух, зрение, ловкост), а не толкова умствените, както се подразбира от идиома. ⁶

Не забравяйте, че по-възрастните кучета също могат да бъдат осиновени и заслужават любов. Ако сте готови да отворите сърцето си такова, нашата прекрасна Фелисити е точното куче. Вижте историята ѝ тук.

Този идиом се използва най-често, за да покаже, че гладен човек не може да работи в пълния си капацитет или да се забавлява добре.  

Повечето собственици на домашни любимци могат да забележат, че дори и техните опашати приятели не са много  ентусиазирани да изпълняват команди или да учат нови номера, когато са гладни. 

В природата, мечките, както и повечето животни приоритизират намирането на храна пред другите си ежедневни дейности. Само след задоволително хапване, пухкавите мечоци са готови за игра с приятели, а понякога и за релаксираща почивка под слънчевите лъчи. 

Тази фраза присъства в българския език, като начин за описване на човек, който предпочита да става от сън „по първи петли“, за да има целия ден пред себе си и достатъчно време за справяне с всички задачи. За произхода на този идиом, може да се приеме най-разпространената информация за пойните птички, които изпълняват своите “музикални” репертоари рано сутрин. 

В своята естествена среда, птиците и най-вече петлите, които пеят рано сутрин, изпълняват своите песни, да заявят територия си и присъствието си сред останалите представители на женския пол. 

Този идиом се използва за човек, който често използва заплахи или нападки в ежедневната си реч, но обикновено не е опасен и не изпълнява заканите си. Произходът на фразата се смята, че е директно от поведението на кучетата, които лаят силно, но рядко нападат. 

Лаенето е инструментът, който използват кучетата за да предупреждават за опасност или да отблъскват потенциални нападатели. Той в повечето пъти служи за алармиране, което или не води до атака или предупреждава за предстояща такава. Всяко животно има своя характер, но правилното възпитание зависи от стопанина. Научете повече за възпитание чрез метода поощрение, който ЧЕТИРИ ЛАПИ подкрепя и препоръчва.

Значението на тази „вълча“ поговорка, е че хората могат да променят външния си вид, но не и същността на характера си. Идиомът се среща в различни народни поговорки и известни приказки като „Червената шапчица“ и „Трите прасенца“.  Вълкът е често използвано животно и герои в много басни и истории. 

В естествения си хабитат вълците сменят козината си сезонно, за да се адаптират към климатичните условия, но тяхното поведение и инстинкти остават непроменени. 

Този народен израз не винаги е с изцяло положително значение. Използва се най-често, за да покаже човек като умна и находчива личност, но понякога и малко лукава. 

Предполагаемото вдъхновение за този идиом отново е богатата фауна и поведението на животните. Лисиците са известни с хитростта си и в много култури се смятат за символ на ум и целеустременост. Тези животни са добре познати със способността си да намират храна дори в неблагоприятни условия и да избягват капани.

Идиомът се използва, за да каже, че всяко нещо, с което се захванеш, трябва да бъде направено до край и възможно най-добре, независимо от естеството на дейността. 

Гаргите са изключително интелигентни птици и имат добре развити познавателни процеси като имитация и прозрение. Това им помага да бъдат изобретателни в природата за намирането на храна и известното на всички крадене на лъскави предмети. Могат да наблюдават с часове и да чакат подходящия момент докато постигнат целта си, но не се отказват. Толкова са умни, че дори са способни да измамят друг гарван.Те са едни от малкото представители на животинския свят, които могат да комуникират помежду си за предмети или събития, отдалечени в пространството или времето.⁷

Фразата се използва да олицетвори човек, който не работи и не разполага с много средства, но иска да се сдобие с тях без да полага особено големи усилия. 

Макар да не е видно на пръв поглед, кокошките са изключително трудолюбиви и заслужено получават своята дажба храна. Освен мътенето на яйца във фермите, кокошките са много важна част от сеитбооборота и възстановителните практики. Те почистват от насекоми и неприятели, наторяват и обогатяват почвата, почистват остатъци от предишна култура и подготвят за ново засяване. По този начин спомагат за виреенето на различен вид продукция в един и същ участък. ⁸

Този идиом се използва, за да покаже, че критиките, пречките и чуждото мнение, не трябва да бъдат демотивиращи и да спират усърдната работа, като се е превърнал в метафора за устойчивостта и постоянството в човека.  

Фразата е вдъхновена от дългите пътувания на керваните, през които срещат безстопанствени и домашни кучета, които използват своя лай, за да защитават територия си от непознатите преминаващи. Въпреки предупрежденията на четириногите, керваните не се спират пред нищо, за да постигнат своята крайна дестинация.