В международния ден за осведоменост относно жестокостта на индустрията за ценни кожи - Fur Free Friday, представяме научни доказателства на учените от БАН за сериозните екологични и здравни рискове, свързани с отглеждането на американски норки, публикувани през месец ноември в авторитетното швейцарско издание за научни изследвания "Ecologies"1. Данните за изготвянето му са събирани на терен повече от две години, чрез използването на фото-капани и други технически средства. Каква информация изнесе българската академична общност пред международните научни среди и защо тя е важна?  

Американската норка е силно инвазивен хищник, привнесен в Европа от индустрията за ценни кожи.    

Веднъж оказал се на свобода, той нанася тежки щети върху местната фауна и е удар върху цялата екосистема. Застрашени са не само други биологични видове в дивата природа, но и селскостопанските животни, в това число и рибните стопанства, където норките ловуват, особено през зимата. 

Доказателствата, събрани от фото капаните, показват, че или американските норки непрекъснато бягат от фермата за кожи, или вече имат установена популация в региона, образувала се от от потомството на избягали по-рано екземпляри. И в двата случая източникът им е само един и това са фермите за ценни кожи.  

Попаднали в дивата природа, в непосредствена близост до защитена зона от НАТУРА 2000, американските норки поставят местната фауна, към която традиционно НЕ принадлежат, под сериозен риск. Застрашени са популациите на гнездящи по земята птици, влечуги, гризачи, земноводни, насекоми и много други, което има пряк ефект върху екологичното равновесие в засегнатите райони.  

Избягалите норки увеличават сериозно риска от зоонози чрез предаване на инфекциозни заболявания, вкл. Covid-19, птичи грип, токсоплазмоза и др. Хоризонталното им разпространяване застрашава не само хората, но и животните.  

Като силен и адаптивен хищник,  американската норка предпочита райони с разнообразна плячка. Норките-бегълци са напаст и за местните животновъди: унищожават кокошките-носачки, а понякога нападат дори по-големи селскостопански животни.  

Учените са на мнение, че трябва да се установи незабавен контрол върху популацията им, така че да се адресират всички изброени до тук заплахи.  

Тези заплахи нямаше изобщо да съществуват, ако не съществуваше морално остарялата, жестока и неетична практика да се държат диви животни в тесни клетки, при ужасяващи условия, с единствената цел да бъдат убити заради тяхната козина.  

В България през 2022 година бяха внесени поправки в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, които да забранят отглеждането на всякакъв вид животни заради ценната им кожа. Едновременно с това, министърът на околната среда и водите към онзи момент издаде заповед, с която да се забрани вносът и развъждането на американска норка на територията на България, именно защото е опасна за биологичното разнообразие и може да има тежки последици за местните видове. На 31-ви август 2022 г. Върховният административен съд спря изпълнението на заповедта и по въпроса все още се води дело.  

Редица държави в Европа и по света вече забраниха фермите за отглеждане на животни заради ценните им кожи (жертви на жестоката индустрия са не само норки, но и енотовидни кучета, чинчили, лисици). Най-скорошен е примерът с Румъния, която прие такава забрана през есента на 2024 година, с буферен период до 2027 г. Такива забрани има още в 21 страни в Европа, сред които: Австрия, Франция, Италия, Великобритания, Чехия, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и др.  

Същевременно, редица изследвания на ЧЕТИРИ ЛАПИ, както и на други природозащитни организации, показват изменения в обществените нагласи, в потребителските навици и в поведението на модните търговски марки, които все по-масово се отказват от употребата на естествена кожа с косъм в техните изделия. Лидерите в света на модата го правят не само от хуманни съображения, но и заради измененията в търсенето на своите потребители.  

През изминалата година милион и половина европейски граждани подписаха гражданската инициатива "Европа без кожи", в резултат на което въпросът предстои да се разглежда и на най-високо ниво в ЕС.