Пресичането на границата от Турция към Сирия, за да се осигури помощ за животни, бе лабиринт от трудности и бюрократични препятствия. Въпреки това, екипът на ЧЕТИРИ ЛАПИ за помощ при бедствени ситуации успя да осигури еднократен престой в Сирия. За седем часа колегите ни успяха да доставят 20 тона храна за селскостопански животни и 3,6 тона храна за кучета и котки в град Джиндирес. Нашето сутрешно пътуване започна с 200 км шофиране от Газиантеп, Турция до границата със Сирия. Планът бе да посрещнем там двете ни пратки – едната с храна за селскостопански животни, а другата – с храна за кучета и котки. Така да натоварим всичко на един камион, преди да пресечем границата. 

Засега всичко върви по план. При пристигането на границата властите провериха и одобриха паспортите ни и преминаването на екипа бе подсигурено. Фуражът за селскостопански животни вече беше натоварен на нашия камион и бяхме почти готови. От камиона, превозващ пратката ни с кучешка и котешка храна обаче, нямаше и следа. Имахме опасения, че ще се наложи да тръгнем без втората пратка, тъй като се губеха ценни часове на дневна светлина. Но преди да загубим надежда, видяхме как малкият камион най-накрая се показа зад ъгъла в далечината. 

Без да губи нито минута повече, екипът скочи бодро в действие, натоварвайки близо 300 торби от 15 кг ( или общо 3,5 тона) със суха храна в товарната част на камиона за рекордно време. Това бе огромно усилие под жаркото обедно слънце. От усилието и напрежението екипът е задъхан, но всеки от членовете знаеше, че упоритата работа всъщност едва сега е започнала. Вече пълният камион с помощ започна да се придвижва по граничния контрол. 
 
 

Нищо не може да Ви подготви за гледките и шофирането в Джиндирес, дори и няколкото седмици работа в засегнатите зони в Турция не бяха достатъчни на екипа ни, за да се пригоди към видяното. В Турция има машини, има помощ, има неправителствени организации и усещането, че (макар и бавно) хората продължават напред и се възстановяват от ужаса. Според гледката, която екипът ни завари в Сирия, сякаш земетресението бе станало вчера. Градът изглежда изцяло като военна зона - с развалини, покриващи тротоарите, често и улиците изцяло. Ако не внимавате къде стъпвате, някой назъбен камък или остър метал заплашват да Ви наранят на всяка крачка. Останките от сгради, застрашаващи живота на минаващите, все още не са съборени – просто няма начин да се направи, няма кой да го стори. Те висят  и “дебнат” като постоянна заплаха отгоре. 

Тъжният образ на тяло на куче, лежащо мъртво на тротоара от няколко дни и все още неотстранено, рисува ясна картина на липсата на ресурси и подкрепа тук. 
 
От съображения за безопасност нашият камион бе пренасочен на сигурно място далеч от градските зони, за да разпредели храната. Междувременно останалата част от екипа се отправи да посети някои от семействата, чиито селскостопански животни се нуждаеха от нашата помощ. Д-р Халил, ръководителят на мисията, раздаваше лекарства и медицински съвети. Виждайки помощта и обещанието за храна за животните, които са и поминъкът им, лицата на хората греeха от надежда и благодарност. 
 

След посещението на пострадалата ферма, екипът се озова на шумен паркинг, където група мъже се опитваха да поправят двигателя на стар дизелов камион. Там се срещнахме със защитника на животните Мохамад Алаа, прочутия Човек котка от Алепо, който е докарал линейката си за животни чак до тук, за да се срещне лично с д-р Халил. След кратко запознанство, човекът изважда пациент от автомобила си: малко куче, спасено от земетресението, показващо ясни признаци на болка и агресия. Причината бързо става ясна - дървена шина поддържа задния му крак, от който стърчи открита кост. Кучето се нуждае от специализирана помощ и операция, каквато не може да се осигури на този прашен паркинг край пътя, така че д-р Халил реши, че ще се опитаме да върнем кучето обратно през границата и в клиниката PanVet в Газиантеп. 

Стигнахме обратно до местоположението на нашия камион, за да сме сигурни, че дистрибуцията на хранителна помощ върви по план. Но слънцето започваше да залязва и имахме много малък прозорец от време, за да се върнем на граничния пункт преди да се стъмни и той затвори до утре. За 45 минути шофиране обратно по лъкатушещите пътища около хълмове с плантации от маслинови дървета, влизайки и излизайки от безброй въоръжени контролно-пропускателни пунктове и изпреварване на десетки коли и мотоциклети, нашият шофьор се надпреварваше с времето, за да ни върне обратно. 

 
Екипът стигнал точно навреме и дори д-р Халил успява без усилие да прекара раненото куче през граничната проверка. След този бурен ден, колегите ни се върнаха безопасно на турска земя с падането на нощта. 

Нашият екип се возеше в тишина през нощта, в компактна кола, натоварена догоре с ветеринарно оборудване, каски, камери, раници и един сандък с раненото малко куче вътре, чийто живот бе спасен. Все още не знаеха какво ще е чувството да се върнат у дома в толкова различна реалност от последните две седмици. Горди сме от целия екип на ЧЕТИРИ ЛАПИ и каквато и малка разлика да успеем да направим.