През изминалите седмици в четири села в област Ямбол (Воден, Странджа, Шарково и Крайново) и едно в област Бургас (Кости) в непосредствена близост до границата ни с Република Турция бяха обявени огнища на болестта чума по дребните преживни животни. 

По разпореждане на Българска агенция по безопасност на храните започна умъртвяване на всички овце и кози в районите около тези села, като до момента са евтаназирани около 4000 животни. 

Животновъдите и жителите от засегнатите райони не бяха информирани за предвидените мерки, като на места дори не бяха допуснати от полицията до стопанствата си докато в тях се извършваше принудително умъртвяване на животните.

ЧЕТИРИ ЛАПИ счита, че крайните мерки, които Българска агенция по безопасност на храните предприема умъртвявайки здрави животни, рушат доверието между изпълнителната власт и животновъдите.

Престаравайки се да покаже пред Европейската комисия, че е способна бързо да се справи с едно ново за ЕС заболяване и да спечели нейното доверие, БАБХ загърби интересите на дребното животновъдство в пограничните региони и загуби подкрепата не само на фермерите, но и на обществеността, като по този начин нанася сериозен удар по държавността у нас.

Мерките, на които агенцията заложи, са прибързани и в някои случаи дори в противоречие с европейското законодателство. Директива 92/119/ЕО за въвеждане на общи мерки на Общността за борба с някои болести по животните задължава при съмнение за възникване на заболяването чума по дребните преживни животни да бъдат ограничени движението на животните, търговията с животни и откритата паша, а при потвърждаване на заболяването – умъртвяване на животните в съответното засегнато  стопанство, както и забрана за търговия, паша и транспорт на животни в 3-километрова предпазна зона около огнището.

 Практическото ръководство за борба с чумата по дребните преживни животни на БАБХ, прието въз основа на изискванията на същата Директива, също така не предвижда масово умъртвяване на недоказано болни животни в надзорната зона. Недоверие към действията на БАБХ буди и фактът, че в някои случаи към масовото умъртвяване на животни е пристъпено преди наличието на заболяването да бъде потвърдено от Референтната лаборатория на ЕС за чума по дребните преживни животни в Монпелие (определена с Регламент 2017/212 на ЕС от 07.02.2017 г.).

Това е в пряко нарушение на мерките, предвидени от европейското законодателство. В с. Кости, община Царево, са умъртвени близо 400 животни без изобщо проби да са изпращани до същата лаборатория.

Самият вирус на чумата по дребните преживни животни не е устойчив и когато попадне в околната среда оцелява до 72 часа. От друга страна, инкубационният период на вируса веднъж попаднал във възприемчиво животно е до 21 дни, но в общия случай – не повече от 10 дни, след което животното може да прояви някой от симптомите на заболяването.

Това до голяма степен определя карантинирането на животни, за които няма данни да са заболели, но попадат в зоните около огнищата, като адекватна мярка както за ограничаването на заболяването, така и за спасяването им.

Подходът на липса на прозрачност и държане на местните хора в неведение руши доверието в държавните институции и създава възможност за разпространение на всякакви слухове, за манипулация на общественото мнение и използване на трагедията на животновъдите за постигане на различни користни цели.

 В резултат ограничаването на заболяването ще стане още по-трудно, тъй като има опасност голяма част от животните ще бъдат нелегално изнесени от контролните зони около огнищата и продадени в съседни общини или области.

Ръководството на Българска агенция по безопасност на храните очевидно не може да се справи адекватно със ситуацията. Само от началото на 2018 г. това е пореден скандал, в който агенцията участва. 

За да бъде гарантирана нормалната работа на БАБХ като контролен орган, следящ както за здравния статус на животните, така и за хуманното отношение към тях, е необходима спешна реформа и преструктуриране на агенцията.