СТРАДАНИЕТО НА ТЕЛЕТАТА
Младите животни изживяват стрес и страдания заради производството на продукти от месната и млечната промишленост
Повечето от телетата се раждат в системите за отглеждане на млечни животни и почти веднага се отделят от майките си. Те не се хранят в съответствие с техните нужди и естествено поведение. Освен това те се транспортират в много ранна възраст (виж повече тук) до системи за угояване, смесват се с непознати телета от други стада и след това се колят. И всичко това, без да са имали възможността да се порадват на грижите на майките си. Женските телета от млекодобивните ферми се отглеждат, за да продължат живота си в стресиращия цикъл, наречен система за производство на млечни продукти.
Болката от раздяла и принудителното хранене: Тъжното детство на телетата
Задачата на млекодайната крава е да произвежда много мляко, но тя дава мляко само ако роди теле. Кравата се осеменява изкуствено за първи път на 16-18-месечна възраст и след това забременява за период от девет месеца. Малко след раждането на първото си теле кравата дава мляко, което се продава за консумация от (хора). За да се продаде възможно най-много мляко, кравата и телето се разделят едно от друго след няколко часа или дни, след което на телето обикновено се дава закупен млечен заместител - смес от обезмаслено мляко на прах и вода, и то обикновено се отглежда в един бокс през първите седмици и се храни само два пъти дневно с този заместител.
Раздялата с майката често прави телето по-податливо на заболявания. Обикновено телетата се хранят 6-8 пъти дневно с вимето на майка си. Като се разделят кравата и телето, то трябва да пие млякото от кофичка, което става само 2 пъти на ден. Поради това телетата пият набързо и консумират големи количества наведнъж. Това, както и стресовите събития, намаляващи имунния им отговор, причиняват на много телета животозастрашаваща диария, което води до средна смъртност на телетата в млечните ферми от 10 % или повече1.
Когато кравата и телето се разделят веднага след раждането, не се създава връзка между майката и детето. Ако им се позволи да останат заедно за определен период от време, но все пак бъдат отбити твърде рано, това може да доведе до сериозни реакции, свързани с хуманното отношение към животните. Поради липсата на контакт между детето и майката могат да се появят поведенчески разстройства, като кръстосано сучене и сучене на пъпа (поради вътрешната потребност на телето да суче, то започва да суче други структури в кошарата, а също и пъпа на друго теле). Това е изключително болезнено за сучещото теле, тъй като може да доведе до възпаление. Животните, лишени от възможност за сучене, могат да проявят признаци на изключително психическо страдание, което може да доведе до физическо увреждане, например сериозна загуба на тегло (измършавяване).
Социална изолация: Младите животни често са и социално изолирани.
Повече от 60 % от всички млечни телета в Европа не само се отделят от майките си почти веднага след раждането, но и се отглеждат индивидуално през първите осем седмици2. Това се прави, за да се намали разпространението на евентуални болести и да се потисне специфично поведенческо разстройство, наречено кръстосване. Теленцата, настанени поотделно, са по-лесни за улавяне, но същевременно така те разполагат с по-малко пространство и биват лишени от възможност да се включат в основни социализиращи дейности. Има дори проучвания, които показват, че индивидуално отглежданите телета всъщност могат да консумират по-малко твърда храна и да растат по-бавно от групово отглежданите телета3.
Ранната социална среда е от решаващо значение за поведенческото развитие, понеже именно тя позволява на телетата да установят и поддържат социални взаимоотношения, които улесняват развитието на основни умения и осигуряват основа за социална подкрепа4. Поради това телетата трябва да се отглеждат на групи или поне по двойки, като им се осигурява достатъчно пространство, за да могат да изразяват естественото си игрово поведение.
Потапяне на телета/тръба за стомаха
Първите пъти, когато телето суче от вимето на майка си, процесът отнемат известно време, тъй като и двамата не са свикнали с тази процедура и все още са в процес на възстановяване след раждането. При промишленото производство на мляко обаче собствениците на животните често изпитват недостиг на време. Колкото повече животни трябва да гледа един фермер, толкова по-малко време има за отделното животно. Поради това в някои страни животновъдите в големите ферми често се намесват изкуствено в този процес, за да го забързат. Те извършват процедура по принудително хранене, при което през устата на телето в хранопровода се вкарва пластмасова тръбичка, за да му се осигури коластрата (първото мляко от вимето на майката), която е от съществено значение за жизнения имунитет на говедата. Коластрата съдържа имунни органи, от които телето се нуждае за здрава имунна система. Телетата трябва да могат да пият от майка си скоро след раждането, тъй като червата им могат да поемат имунни тела в кръвта само за няколко часа. Захранването изисква много специализирани познания. Все пак на фермерите е позволено да го правят сами, въпреки че не са специализирани в това. Многократно се срещат случаи, при които коластрата попада в трахеята вместо в хранопровода. Ако тръбата се извади, преди да е напълно празна, млякото може да попадне и в трахеята. Телетата често получават пневмония или дори могат да се задушат. Поради това пресушаването трябва да се извършва само от ветеринарен лекар и само ако е животоспасяваща мярка, защото телето не пие от вимето на майката, въпреки че има достатъчно време.
Осакатяване
На телетата се извършват болезнени интервенции без анестезия: премахване на рога, срязване на опашката, поставяне на маркировка, кастрация и др. Това са процедури, които най-често пораждат страх и болка у животното, като по този начин отслабват имунната система, променят мозъчната функция и поведението му. Докато физическата болка отшумява след няколко дни или седмици, промените в поведението остават за цял живот. Научете повече за това тук.
Мъжките телета на млечните крави нямат стойност
Мъжките телета от млечните породи не наддават много на тегло в ранната си възраст и поради това нямат стойност на пазара. Телетата, които са твърде слаби за угояване или болни, често се пренебрегват. Предполага се, че някои фермери дори ги оставят да умрат, ако ветеринарният лекар им се струва твърде скъп. Други мъжки телета се продават на промишлеността за телешко месо в Холандия, Белгия или Италия. Там те се отглеждат в тъмни боксове без постеля, за да се произвежда месото. Груб фураж не съществува или се предоставя в твърде малки количества. Телетата, които не издържат на дългия транспорт на животните и са в лошо здравословно състояние, се приспиват на националните граници.
Регистрацията на теленцата става около седмица след раждането им. От този момент нататък те трябва да носят ушна марка и да бъдат регистрирани в официалната база данни. Телетата, които умират през първата седмица от живота си, не се включват в статистиката. Това затруднява проследяването на местонахождението на телетата.
ЧЕТИРИ ЛАПИ призовава
...да се сложи край на жестоките практики:
- Телетата и техните майки (или други кърмещи крави) трябва да остават заедно поне през първите три месеца, за да могат да създаде връзката майка-дете и да се предотвратят поведенчески разстройства и стрес, породени от раздяла;
- Младите животни не трябва да се държат в изолация;
- Не трябва да се допуска извършването на болезнени процедури, но докато това стане възможно;
- Кастрацията може да се практикува само с помощта на анестезия и аналгезия, до навършване на максимум 42-дневна възраст, от опитен ветеринарен лекар и трябва да бъде последвана от следоперативно облекчаване на болката;
- Не бива да се премахват рогата на телетата - стадата трябва да се отглеждат с рога или да се развъждат видове с генетично премахнати рога; дотогава винаги, когато се извършва тази процедура трябва да се използва обезболяване;
- Удовлетворяване на основните нужди на животните
Източник
2) https://www.nature.com/articles/s41598-019-56798-w
3) https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S002203021000319X
4) https://www.nrcresearchpress.com/doi/abs/10.1139/cjas-2019-0031#.XtX5P8BCTIU
5) https://www.ndr.de/nachrichten/Die-Ramschkaelber,sendung514264.html