Кафявите мечки заспиват зимен сън между октомври и декември. Обикновено копаят бърлога, която могат да използват в продължение на няколко последователни години. Естествените пещери или скални пукнатини понякога също служат за убежище. Преди настъпването на зимата, мечките омекотяват добре леговищата си с трева, листа, папрат, мъх и лишеи. Тази уютна дупка е идеална за лек сън, тъй като кафявите мечки не са "истински" хибернатори като таралежите например. Въпреки, че честотата на сърдечния ритъм и дишането им се забавя, мечките лесно се събуждат и са в състояние да се защитят в случай на нападение. 

Преди зимната си почивка, мечките трябва да се хранят достатъчно, за да образуват приличен слой мазнини, тъй като по време на тази фаза на сън те губят около една трета от телесното си тегло. Научната общност е разделена по отношение на начина, по който се описва състоянието на почивка на мечките: като зимен сън, зимна почивка, летаргия, хибернация. Без значение кой от термините бъде използван, винаги става дума за пестене на енергия по време на недостиг на храна. 

Често погрешно се смята, че мечките се прибират в бърлогите си заради студа. Но за разлика от нас, хората, мечката е сравнително нечувствителна към минусовите градуси, снега и скрежта. Мечките използват благоприятното есенно време, когато могат да се събират плодове, съдържащи много мазнини и захари, също и ядки, букови орехи, семена и т.н., за да се запасят с мазнини. Този слой мазнини им позволява да оцелеят през зимата при намален разход на енергия. За да е възможно това, почивката е важно условие. 

Мечките изпадат в летаргия, която не бива да се бърка с дълбокия зимен сън на по-малки бозайници като таралежи и мармоти. По време на хибернация, мармотът намалява скоростта на метаболизма си до една десета от нормалното ниво: диша само веднъж или два пъти в минута, а сърцето му бие най-много пет пъти. Температурата на тялото му се понижава само до три градуса по Целзий. 

Мечката, от друга страна, намалява кръвообращението, дишането и сърдечния си ритъм само до ниво, при което е в състояние да защити бърлогата си по всяко време. Ако намали температурата на тялото си, което тежи няколкостотин килограма, до три градуса по Целзий, тя няма да може да се "задвижи" без външен източник на енергия. Точният начин, по който управлява енергийния си баланс, температурните криви и ограничената функция на бъбреците си - всичко това остава загадка до голяма степен. 

Тези въпроси представляват голям интерес за човешката медицина. Като се има предвид, че мечките лежат седмици наред, без да претърпят разпад на костната или мускулната маса, нито пък да се появят рани по кожата, може да се направи връзка с едно от най-големите предизвикателства пред гериатричната медицина. И докато пациентите с бъбречни заболявания често се нуждаят от доживотна диализа, мечката привидно може да включва и изключва бъбречната си функция, когато е необходимо. 

Често възникват въпроси относно основните параметри на зимната фаза на покой, като например: колко дълго спят мечките? Колко спада температурата им? Колко килограма наддават преди това и т.н. Единственото достоверно нещо, което може да се каже тук, е: мечките са изключителни индивидуалисти. Това означава, че нито една мечка не се държи като друга, точно както всяка зима е различна. Както при всички биологични явления, тук е налице висока степен на гъвкавост. Това е жизненоважно, тъй като в променящите се условия на околната среда, липсата на гъвкавост често е водила до изчезване на животински видове.   

В отделни случаи мечките изобщо не навлизат в летаргично състояние - понякога защото са добри ловци и са се специализирали в улавянето на стари, слаби или ранени жертви в зимната гора. Друга причина, е умението да достигат до алтернативни източници на храна, като например хранилки за елени, зимни полета или отпадъци, които са направени от хората. По същия начин няма фиксирани часове за началото и края на зимния период на почивка. Понякога мечките стават активни през кратките топли периоди и копаят корени в незамръзналата горска почва, след което изчезват обратно в бърлогата с настъпването на новата зима. 

Зимното поведение на мечките често се използва като критерий за оценка на това дали средата за отглеждане е подходяща за вида. Много животински паркове на практика се състезават в доказването на качеството на  средата за отглеждане, въз основа на това колко от мечките спят и колко дълго са в летаргично състояние. Въпреки че този подход е донякъде оправдан, липсата на зимен покой не е сигурен показател за неподходящи условия на отглеждане. 

Мечките не бива да бъдат отглеждани в плен. Много от тях, в резултат на затворения живот развиват силни поведенчески проблеми, които доминират през целия им живот и нигока не могат да бъдат върнати в дивата природа. Единствените защитени места, които осигуряват шанс за нов живот на спасени мечки са специализирани паркове като тези на ЧЕТИРИ ЛАПИ В България това е ПАРК ЗА МЕЧКИ Белица.