Котенцето Ру беше едно от най-стеснителните ни питомчета, докато живееше при нас, но и едно от най-кротките: най-много да изсъска леко, когато се протегнеш да я вземеш, за да ѝ сложиш пипета против бълхи, да ѝ направиш няколко снимки или просто да я изкараш да си поиграе, докато ѝ почистиш креватчето и тоалетната. Ру нито драска, нито хапе, само се оглежда тревожно и се страхува. Дори не се опитва да избяга, а стои на едно място като парализирана от страх.  

Първият контакт с кандидат-осиновителката ѝ беше много различен в това отношение. Въпреки срещата си с абсолютно непознат човек, Ру се отпусна изключително бързо и дори заспа в нейния скут. Не бяхме я чували да мърка, но ни осведомиха, че и това е започнало да се случва от скоро, макар няколко дни след осиновяването. Е, всяка котка се нуждае от известно време за адаптация на ново място, особено Ру.  

Дамата, която си я взе у дома, от своя страна, тъжеше много за преждевременната кончина на предишната си котка, която е загубила по болест. Осиновителката подходи с голяма любов и нежност към новото си космато другарче и то сякаш усети нейните чувства, защото отговори със същото. Пожелаваме им да бъдат все така щастливи заедно.     

Подкрепете работата ни, само така можем да продължим да помагаме на животни в нужда!

Подкрепете ни с дарение тук.