През зимата, когато температурите паднат до нулата и надолу, оцеляването на бездомните котки се превръща в истинско предизвикателство. Основната им цел, след като си осигурят храна, е да намерят топло, сухо и скришно място, където да се подслонят.   

За съжаление, изгасените двигатели на току-що паркираните автомобили отговарят и на трите изисквания, но автомобилите за това са автомобили – те не стоят дълго на едно и също място, а когато потеглят за котката, скрила се под капака им, настъпва истински ад, който често завършва фатално.   

Малкият Борис е извадил късмет. Намерили са го край пътното платно на оживен столичен булевард с премазано и откъснато предно краче, пострадало най-вероятно по гореописания начин. Едва тримесечен тогава, Борис е на ръба на оцеляването, когато постъпва на лечение в клиниката за безстопанствени животни на фондация „Четири лапи“ в Банкя.   

След ампутация и продължително лечение Борис успява да се възстанови и се превръща в един от любимите пациенти на ветеринарните лекари в клиниката, дори е избран за „герой“ в календара ни за 2020 година. Посветен му е студеният месец ноември, когато бездомните котки започват да получават травми от желанието да се скрият на топло под капака на някой автомобил.   

Борис е пухкав и мек за галене любопитко, донякъде свенлив, но коя котка не е предпазлива при контакт с непознати хора? Не това беше причината той дълго време да не можеше да си намери подходящ дом, обаче. Причината, естествено, се коренеше в ампутираната предна лява лапа…  

За щастие животът на котето Борис в клетка приключи. Избрахме му осиновители, които знаят, че на котката душата не е в краката и вярват, че именно защото е черен и трикрак, Борис ще им донесе три повече късмет от всяка друга черна котка и ще запълни дома им с радост  и любов.   

Още при първата среща с новите си кандидат-осиновители той започна да мърка и сякаш забрави за вродената си свенливост. Довери им се напълно. А ние го изпратихме с влага по бузите, както се случва винаги, когато се разделяме с любим пациент, с когото сме свикнали.   

Ще ни липсват проницателните му зелени очи, открояващи се като фарове на фона на тъмно черната му козина, но знаем, че е за добро. Пожелаваме на тази малка черна „пантера“ и на нейните осиновители дълги години на любов и щастие заедно!

В случай, че имате желание да подкрепите нас и дейността ни, за да можем да помагаме на още животинки да намерят своя щастлив дом, последвайте този линк.