Но една нова книга твърди, че когато става въпрос за кучетата, тази дума е необходима, за да разберем това, което е направило връзката между хората и най-добрите им приятели едно от най-знаковите междувидови партньорства в историята. 

Клайв Уейн (Clive Wynne), основател на научна колаборация за изследване на кучетата към Аризонския държавен университет, пише книгата „Кучето е любов: защо и как кучето ви обича“ (Dog Is Love: Why and How Your Dog Loves). 

59-годишният психолог на животните започва да изучава кучета в началото на 2000-те и подобно на своите връстници смята, че приписването на сложни емоции на кучета означава да извърши греха на антропоморфизма – докато не се разколебава от доказателствата, които стават твърде много, за да се игнорират. 

„Мисля, че идва момент, в който си струва да станеш скептичен към собствения си скептицизъм“, заяви ученият в интервю за AFP. 

През последните две десетилетия се направиха много изследвания на кучетата като голяма част от тях прокарват идеята, че кучетата имат вродена и изключителна интелигентност. 

Уейн обаче твърди, че кучетата не са чак толкова умни. 

Гълъбите могат да идентифицират различни видове обекти в 2D изображения, делфините изглежда разбират граматиката, пчелите сигнализират за местоположението на хранителни източници една на друга чрез танц – всичко това са постижения, които кучетата не умеят. 

Дори вълците, кучешките предци, известни със своята свирепост и липса на интерес към хората, показват способността да разбират причината и следствието по-добре от кучетата, в проучване от 2017 г., проведено в Научния център за вълка в Австрия. 

Уeйн предлага смяна на парадигмата, синтезирайки междудисциплинарни изследвания. Той твърди, че „хиперсоциалността на кучетата“ или „екстремната стадност“ ги прави особени. 

Един от най-забележителните постижения идва от проучване за окситоцина, химично вещество в мозъка, който заздравява емоционалните връзки между хората, но което според нови доказателства е отговорно и за междувидови връзки между кучета и хора. 

Изследванията от 2015 г., водени от Такефуми Кикусуи (Takefumi Kikusui) от японския Университет Азабу, показват, че нивата на окситоцина, когато хората и техните кучета се вглеждат в очите на другия, отразяват ефект като този, наблюдаван между майките и бебетата. 

Генетикът от Калифорнийския университет Бриджит фон Холдт (Bridgett vonHoldt) прави изненадващо откритие през 2009 г.: Кучетата имат мутация в гена, отговорен за синдрома на Уилямс при хората – състояние, характеризиращо се с интелектуални затруднения, дружелюбие и хиперсоциалност. 

„Основното нещо за кучетата, както и за хората със синдром на Уилямс, е желанието да установят близки връзки, да имат топли лични отношения – да обичат и да бъдат обичани“, пише Уейн. 

Многобройни прозрения са получени чрез нови тестове за поведение – разработени от самия Уейн и лесни за възпроизвеждане у дома с помощта на лакомства. 

Един изследовател използва въже, за да отвори входната врата на кучешката къщичка и поставя купа с храна на равно разстояние от собственика му. Той установява, че животните най-често отиват при човека, а не при храната. 

Изследванията с магнитен резонанс показват, че мозъците на кучетата реагират на похвалите по-силно, отколкото на храната. 

Но въпреки че кучетата имат вродена предразположеност към привързаност, за постигане на ефекта е нужно възпитанието в ранна възраст. 

За Уейн следващите открития на науката за кучетата може да дойдат от генетиката, която ще помогне да се разгадае тайнственият процес, чрез който е станало опитомяването преди поне 14 000 години. 

Уийн е привърженик на теорията за сметището, която твърди, че предшествениците на древните кучета са се събирали около човешките сметища, постепенно приобщавайки се с хората, преди да установят трайното си партньорство, познато днес в съвместни ловни походи. 

Това е далеч по-малко романтично от популярната представа за ловци, които пленяват вълчета,  след което ги дресират. Уейн счита това разбиране за „напълно неприемлива гледна точка“, имайки предвид колко са свирепи възрастните вълци, които ще се обърнат срещу човешките си събратя. 

Новият напредък в секвенирането на древна ДНК ще позволи на учените да открият кога е настъпила решаващата мутация в гена, който контролира Синдрома на Уилямс. Уейн предполага, че това се е случило преди 8000 – 10 000 години, в края на последната ледникова епоха, когато хората започват редовно да ловуват с кучета. Това, което прави тези открития важни не само за напредъка на науката, повлияват и върху хуманното отношение към кучетата, твърди той. 

Това означава да се отхвърлят бруталните, базирани на болка методи на обучение, като нашийници, които задушават животните, основани на развенчаните разбирания за „доминиране“, популяризирани от знаменити треньори, които изискват собствениците на кучета да станат „водачът на глутницата“. 

„Всичко, което иска вашето куче, е да му покажете пътя чрез състрадателно ръководство и позитивна подкрепа“, казва Уейн. Това също означава да се отдели време за задоволяване на социалните им потребности, а не да ги оставяте изолирани през по-голямата част от деня. „Нашите кучета ни дават толкова много, а в замяна искат малко.“, коментира авторът. „Не е нужно да купувате всички тези модни скъпи играчки и лакомства и какво ли не още. Те просто се нуждаят от нашата компания. Те имат нужда да бъдат с хората“.