Какво може да направи едно куче, ако собственикът му е в опасност и има нужда от помощ? Този въпрос си задават Джошуа Ван Бург и Клайв Уин. В експеримент двамата учени дават възможност на кучета да спасят собствениците си. 

“Наблюдението на кучета, спасяващи някого, не ни казва много. Предизвикателството е да разберем защо го правят“, споделя Ван Бург. 

Ван Бург, аспирант в катедрата по психология на Аризонския държавен университет, с помощта на Клайв Уин, професор по психология отново в Аризонския държавен университет и директор на научна програма, занимаваща се с изследвания, свързани с поведението на кучета, извършват експеримент, който цели да даде оценка за способността на 60 домашни кучета да се притекат на помощ на собствениците си. Трябва да се отбележи, че нито едно от кучетата не е преминало специално обучение да спасява хора. 

В рамките на основния тест всеки собственик бива затворен в голяма кутия, оборудвана с лека врата, която кучетата могат да отместят встрани. Собствениците имитират бедствено състояние, като викат за помощ. 

Преди да започнат експеримента учените обясняват на собствениците как виковете им за помощ да звучат автентично. Освен това, на собствениците не им епозволено да викат кучетата си по име, за да не предизвикват действие по команда. Целта е реакцията на животните да е предизвикана от притеснение за благосъстоянието на стопаните им. 

„Около една трета от кучетата спасиха своя собственик, което не звучи твърде впечатляващо само по себе си, но всъщност е впечатляващо, когато се направи по-подробен анализ „, каза Ван Бург. 

Това е така, защото роля играят две явления. Едното е желанието на кучетата да помогнат на стопаните си, а другото е колко добре кучетата са разбрали естеството на помощта, която е необходима. Ван Бург и Уин изследват този фактор с контролни тестове – тестове, които не са правени в предишни подобни проучвания. 

В един такъв тест, при който кучето наблюдавало как изследовател пуска храна в кутията, само 19 от 60-те кучета отворили кутията, за да вземат храната. Оказва се, че повече са кучетата, спасили собствениците си, отколкото тези, извадили храната. 

„В случая важното е, че ако не се отчита способността на всяко куче да разбере как трябва да отвори кутията, то броят на кучетата, „спасили“ собствениците си, ще е много по-нисък от този на кучетата, които са искали да спасят своя собственик“, категоричен е Ван Бург. „Фактът, че две трети от кучетата дори не са отворили кутията заради храна, е доста силен показател, че за спасяването е необходимо повече от гола мотивация. Има нещо друго и това е компонентът “способност“„, добавя Ван Бург. 

В друг контролен тест Ван Бург и Уин проверяват какво ще се случи, когато собственикът седне вътре в кутията и спокойно чете на глас от списание. Те откриват, че 16 от 60-те кучета отварят кутията в теста за четене – с 4 по-малко,отколкото при теста за бедствие. Фактът, че кучетата отварят кутията по-често по време на теста за бедствие, отколкото при този с четене на глас, показва, че спасяването не може да бъде обяснено едиствено с това, че кучетата искат да бъдат близо до стопаните си. 

Изследователите наблюдават и поведението на всяко куче по време на трите сценария. Те отбелязват случаите на поведение на стрес, като скимтене,неспокойно обикаляне напред-назад, лай и прозяване. 

„По време на теста за бедствие кучетата бяха много по-стресирани.“, споделя Ван Бург. „Когато стопанинът им беше поставен в затруднено положение, те лаеха и скимтяха повече.“ 

Нещо повече, при втория и третия опит за отваряне на кутията по време на теста за бедствие, кучетата са не по-малко стресирани, отколкото при първия опит. Точно обратното се случва при теста с четенето на глас, когато кучетата, които са го преминали веднъж, са по-малко стресирани при повтарянето му. 

„Това, което е впечатляващо в това проучване, е изводът, че кучетатапроявяват загриженост за хората си. Дори и без обучение, много от четириногите опитват и спасяват хора, които изглежда са в беда. И когато не успеят, може да се види колко са разстроени. Резултатите от контролните тестове показват, че кучетата, които не успяват да спасят хората си, се провалят единствено, защото не могат да разберат какво точно трябва данаправят”, обяснява Уин.