Коронавирусите, които причиняват болести при животните, са далеч от COVID-19
Д-р Марина Иванова: Вирусът на COVID-19 е напълно различен и няма директни генетични връзки с коронавирусите, които могат да причинят заболяване при домашните животни
Появи се информация в европейски медии, че домашна котка е била заразена с коронавирус от стопанката си. Това поставя ли въпроса за COVID-19 в нов аспект и има ли опасност коронавирус да се предаде от животно на човек и от човек на животно?
д-р Марина Иванова: Вирусът на COVID-19 е напълно различен и няма директни генетични връзки с коронавирусите, които могат да причинят заболяване при домашните животни. Това, че са установени фрагменти на вируса в изпражнения и повърнато стомашно съдържание, не означава автоматично, че котката е боледувала от COVID-19, въпреки че е имала клинични признаци като затруднено дишане и диария, и че живее с пациент, болен от COVID-19. Единственото доказателство за наличие на заболяване, причинено от вируса на COVID-19, би било наличие на антитела, което би трябвало да бъде изследвано, за да се разбере от какво точно е боледувала котката. При двата случая на открит вирус в две кучета от Хонконг не са установени нито клинични признаци, нито наличие на антитела. Опитът от друг много сходен вирус – този на тежкия остър респираторен синдром (SARS) от началото на века показва, че предаването на домашните любимци е много изолирано явление и констатирано при единични случаи и то при голямо количество на вирус в средата. Заразяване в обратната посока – от животно на човек – не е отчетено и възможността това да се случи е на практика нулева. Рискът, свързан с животните в контекста на пандемичното разпространение на вируса на COVID-19, досега се счита за пренебрежим от повечето обществени и ветеринарномедицински институции (Световна здравна организация, Световната организация за здравеопазване на животните, Европейски орган за безопасност на храните, и др.).
Но все пак и кучета и котки боледуват от коронавируси. Каква е разликата с COVID-19?
д-р Марина Иванова: Коронавирусите са широко разпространени и могат да засегнат не само кучетата и котките, но и други животни като говеда и свине. Всички тези коронавируси, които водят до заболявания при животните, са генетично далечни от този, предизвикващ COVID-19 при хората, и принадлежат към различни родове. Това означава, че вирусът на COVID-19 няма нищо общо с тези при животните и единственото, което ги свързва е това, че всички спадат към голямото семейство на коронавирусите.
Трябва ли да се взимат някакви допълнителни предпази мерки при отглеждането на домашни любимци във връзка с COVID-19?
д-р Марина Иванова: Ако искате да осигурите максимално добра среда за своя домашен любимец, то по принцип трябва да спазвате елементарните хигиенни изисквания, защото нека да не забравяме, че съществуват много други опасни заболявания, чието предотвратяване също изисква спазването на добра хигиена в дома. По-специални грижи трябва да отделяте, ако имате COVID-19, показвате клинични симптоми и се лекувате вкъщи. Тъй като все още не е ясно какво количество на отделения вирус е необходимо за възникване на зараза както при човек, така и при животни, защото вирусът все още не е достатъчно добре проучен, аз бих препоръчала да спазвате дистанция от домашните любимци и да дезинфекцирате редовно всички повърхности в дома. Това ще помогне да се намали вероятността от заразяване и на другите членове на семейството.
Какви мерки трябва да вземем във връзка с ежедневната разходка на кучетата, трябва ли специално дезифенкциране на лапите и козината, ако да – как точно, с какви препарати?
д-р Марина Иванова: Измиване на лапите след разходка с вода и сапун е достатъчно. По-важно е да спазвате Вашата хигиена – редовното миене на ръце е от съществено значение и абсолютно задължително след разходка, хранене и галене на кучето.
Твърди се, че COVID-19 е мутирал коронавирус, предаден от прилеп на човек.
д-р Марина Иванова: Причинителят на COVID-19 е вирус, много сходен с този на тежкия остър респираторен синдром (SARS) и този на близкоизточния синдром (MERS). И трите са от един и същи род и за трите се предполага, че резервоарът им в природата са прилепите от семейството на Подковоносите. В интерес на истината прилепите са резервоар и преносители на много видове вируси, поради особености на имунитета им, които обаче не са добре проучени все още. Предполага се, че човекът не се е заразил директно от прилеп, а вирусът е преминал първо през междинен гостоприемник (за COVID-19 се предполага, че това е животното панголин, известно още и като люспеник), което го е направил по-силно заразен за човека. Все още произходът на всички тези вируси се проучва и най-вероятно някой ден ще имаме повече яснота как точно и какво се е случило, така че именно тези коронавируси стават толкова силно заразни за човека.
В някои медии се появи информация, че в градове като Варна се наблюдава увеличаване на изоставените домашни животни, като предположенията са, че причина за това е страхът от зараза с COVID-19. Какви са Вашите наблюдения и тези на колегите Ви?
д-р Марина Иванова: Малко е трудно да се каже дали има увеличаване на изоставените домашни любимци заради страх от COVID-19. Сезонът е такъв, че се изоставят най-често малки кученца, а не бих се учудила и да има много пуснати свободни от вили и дворове, защото хората са с ограничено движение и не могат да си посещават къщите. Няма абсолютно никакви доказателства, че кучетата или котките могат да заразят човек с коронавирус, така че аз призовавам, ако някой стане свидетел на изоставяне, да подаде сигнал до съответните община и Областна дирекция на Българската агенция по безопасност на храните, защото изоставянето на животно се счита за жестокост съгласно Закона за защита на животните.
Вече трета седмица сме в извънредно положение и самоизолация. Като че ли най-доволни от присъствието ни вкъщи са нашите домашни любимци. Твърди се и че те действат добре на психиката в такъв момент. Същевременно има мнения, че сега е най-подходящият момент за осиновяване на куче или котка. Какво е Вашето мнение?
д-р Марина Иванова: Определено домашните любимци са най-щастливи в момента. Сега е и перфектният момент да си вземем животно вкъщи, защото имаме достатъчно време, за да му отделим внимание. Ако се претесняваме, че няма как да осигурим нормално ежедневие след края на карантината и връщане към реалността, тогава може просто да се вземе куче или коте временно. Много спасени животни си търсят и временни домове и така можете да се чувствате полезни от това, че сте помогнали на едно живо същество в тежък момент. Но отново да подчертаем, че винаги е по-добър избор да се осинови животно от приют или клиника, а не да се купува онлайн.
А в „Четири лапи“ отчитате ли увеличаване на осиновените животни?
д-р Марина Иванова: Имаме повече интерес и запитвания. От началото на годината имаме 17 осиновени кучета и котета и 25 взети в приемни домове, като само през март осиновените са две, а взетите в приемен дом – 11. Радвам се, че хората разбират колко подходяща е изолацията и работата от вкъщи за приютяване на нов член на семейството.
Какво е важно да знае бъдещият осиновител за здравния статус на животното, което е харесал?
д-р Марина Иванова: Осиновяването на животно е отговорен процес и преди да го направим, трябва да се запознаем много добре какви са нуждите на животното и да си дадем ясна сметка дали можем да поемем пълната отговорност за това живо същество, защото то ще разчита единствено и само на нас до края на живота си. Всеки осиновител е важно да провери дали животното е било обезпаразитено и ваксинирано, разполага ли с паспорт и микрочип, чиито данни трябва да са въведени в Интегрираната информационна система на Българска агенция по безопасност на храните. И може би най-важното, което трябва да направим, е да си изберем ветеринарен лекар и да заведем животното при него за първоначален контролен преглед.
Д-р Марина Иванова е завършила ветеринарна медицина в Тракийския университет в Стара Загора, а след това и магистратура по Ветеринарна администрация в същия университет. От 2005 г. работи в Организация за защит на животните „Четири лапи“, като участва активно в редица международни и национални мисии и кампании на организацията. От 2015 г. е директор на „Четири лапи“ за България, а в момента съчетава тази позиция с ръководенето на мащабен проект за ваксинация на 1 милион кучета и котки срещу бяс в Мианмар.