Безпокойството, което кучетата изпитват, когато останат сами вкъщи, може сериозно да повлияе както на тяхното благосъстояние, така и на това на хората около тях. За радост има начини, с които да се намали шансът кучето Ви да започне да страда от това разстройство. 

Тревожно разстройство предизвикано от раздяла (separation anxiety на английски) е психиатрично състояние, което първоначално се приписва само на хора, но през 1968 година за пръв път се открива и при кучета. Днес всеки отговорен стопанин трябва да е запознат с това състояние. 

Смята се, че то засяга едно на всеки четири до шест кучета и че по-често се среща сред възрастни кучета. Но тази статистика е базирана само на стопаните, които са забелязали, че домашните им любимци не се чувстват добре, когато бъдат оставени сами. Има безброй кучета, които не изразяват мъката си толкова открито. 

Според последни данни, случаите на тревога от раздяла се увеличават, но това може да се дължи на факта, че сме по-осъзнати по отношение на този проблем, което означава, че повече хора проверяват дали тяхното куче страда. Друго нещо, с което можем да си обясним тази тенденция, е състоянието на съвременното общество, в което всички членове на едно семейство не са вкъщи по цял ден, защото учат или са на работа. 

Нещо важно, което трябва да се разясни, е, че кучета, които лаят в продължение на минута след като стопанинът им тръгне от къщи, след което лягат да спят, нямат проблем с тревога от раздяла. Нито кучетата, които унищожават мебели без значение дали има хора около тях, или не. Тук говорим за кучета, които лаят, драскат по вратите, обръщат къщата с главата надолу и се опитват да избягат по всякакъв начин, когато са оставени сами. Както споменахме по-горе обаче, някои кучета не изразяват безпокойството си толкова явно. Те просто не могат да си почиват спокойно и постоянно обикалят из къщата, други отказват да ядат и пият, докато някой не се прибере. 

Често това състояние на тревога се отключва при рязка смяна в ежедневието на стопаните. Най-типичният пример е, когато семейство си вземе кученце за Коледа. По време на празниците всички постоянно обръщат внимание на новия домашен любимец, играят си с него и т.н. Но свършат ли почивните дни, всичко се връща както е било преди тях. Децата отиват на училище, родителите на работа, а новият член на семейството остава заключен вкъщи с часове наред. Затова всякакви промени в ежедневните практики на всеки стопанин трябва да са по възможност постепенни. 

Друг причинител може да е загубата на близък човек или кучето да е само вкъщи по време на много страшна буря. 

Ако подозирате, че кучето изпитва проблеми с това да е само, запишете го с камера, след като го оставите. Ако забележите нещо, което ви притеснява, потърсете професионална помощ. Проблемът може да бъде разрешен, но трябва да отделите време, както и да положите усилия и грижи. 

Има начини, по които да намалите шанса кучето Ви да развие този проблем. Например, докато е още малко, започнете да го оставяте самичко за кратък период от време. Първоначално само няколко минути, бавно и постепенно увеличавайки времето, в което е само. Също така, не превръщайте тръгването и завръщането Ви вкъщи в нещо грандиозно и съществено. А когато излизате от дома си, гледайте да оставите кучето си с любимата си играчка. 

Факт е, че физическата активност много помага за редуцирането на стрес при хората. Но знаехте ли, че това важи и за кучетата? Опитвайте да разхождате любимеца си сутрин, преди да тръгнете по задачите си за деня, дълго. 

Хората често си мислят, че ако си вземат още едно куче, това ще реши проблема. И наистина ще е от помощ, ако кучето Ви  има нужда от компания, за да се чувства по-спокойно. Но никога не бива да се ангажирате с грижата за още едно куче, само за да се опитате да излекувате такъв проблем. Има вероятност просто да си навлечете още куп проблеми. При това, ако кучето Ви се чувства спокойно само в компанията на определен човек или животно, няма значение колко други кучета доведете вкъщи. 

Тревогата заради раздяла както при кучетата, така и при котките, може да окаже сериозно негативно влияние върху живота на един домашен любимец и следователно върху хората около него. Но благодарение на изследванията, които се правят в тази област, научаваме повече за това разстройство и как да се справим с него.